И това ще мине, така че не се отчайвай

Всеки има склонност да драматизира малко положението си. Почва нова работа и се депресира, че не я разбира; започва нова специалност и се чуди защо изобщо я е записал; мести да се живее сам и самотата го депресира. 

 

В живота неминуемо ще има и отвратителни мигове. Ще има моменти, в които няма да знаем къде се намираме и такива, в които ще се чувстваме толкова на дъното, че няма да виждаме изхода. Усещането за самота, провал и безизходица ще ни съпътстват не веднъж, не в конкретни обстоятелства.

 

 

Можеш да се почувстваш зле дори когато няма видима причина за това. Ще ти се доплаква и  няма да знаеш защо, ще се чувстваш отпаднал и тъжен, въпреки че наоколо пеят птички и знаеш, че любимите ти хора са здрави. Ще си получил работата, за която си мислел, че мечтаеш, за която си стискал палци да получиш. Но ще намериш всевъзможни кусури на работното време, на естеството на работата, на хората, с които работиш. Ще се почувстваш като късметлия, когато нещата ти потръгнат, но навлизайки в същността им ще започнеш да си мислиш, че си наказан.

 

Случва се. Има хиляди неща, които са за сметка на хиляди други неща. Добрите страни са за сметка на лошите и респективно обратното. Можеш да се скапеш за всяко нещо, можеш да се усещаш слаб, глупав и нестабилен всеки път, когато не чуеш думите, които си искал да чуеш; когато признанието, за което така милееш не ти бъде дадено. Когато не срещнеш разбиране, когато биваш пренебрегван. Когато в семейството ти има размирици, когато житейския ти път е загубен. Когато всяка друга пътека е обрасла с гадости и не му виждаш края. Но се случва. Има го, също както и хубавите моменти. Свършва, също както хубавите моменти. За добро или за зло всяко нещо намира своя край и или оставаме много облекчени, или бая нещастни от това. Курсът на живота циркулира по този начин.

 

И това ще мине. Не се поддавай. Или поддавай се, но не се хвърляй в отчаяние и мисли за това как никога нищо няма да се оправи и винаги всичко ще бъде гадно. Не. Няма да бъде. Така както няма да бъде и само хубаво. Клише е, но само чрез лошото можеш да оцениш хубавото. И само след тежък отвратителен ден можеш да оцениш тишината и спокойствието. Да се изтегнеш на леглото с хубава книга или весел филм и истински да му се зарадваш.

 

Мисли за хубавото. По същия начин, по който човек изпитва странно удоволствие да се сеща за лошите си моменти, когато всичко му е наред би трябвало да може да отнесе тази способност, когато е обратното. Мисли за хубавото по време на лошото. Ако това не подейства, просто пусни пердетата и чакай да мине. Защото и това ще мине.

Автор: Моника Цветкова